Психотерапията е процес на сътрудничество и диалог с терапевт и активното участие на пациента при разрешаването на проблемите му. Психотерапията осигурява подкрепяща, кофиденциална среда, позволяваща отворен разговор с терапевта, който от своя страна е обективен, неутрален, не съди постъпки и реакции, а съпровожда в процеса на намиране на индивидуално подходящо решение.                                              

Психотерапията помага на хората не само да разрешават проблемите си, но и да живеят по-здрав и най-вече щастлив живот. Няма подходяща възраст или определен проблем, който да предполага психотерапия. Депресия, тревожност, зависимости, справяне с житейски предизвикателства; проблемно поведение в конкретни ситуации; загуба на работа, развод или смърт на любим човек са само част от причините, заради които човек търси помощ.

Някои хора имат нужда от насоки при родителстването, балансиране на задачите в работата и семейството; справяне с хронично заболяване, подобряване на способностите за добра комуникация; проблеми в интимните отношения или други стресори, които могат да афектират всеки един от нас.

Когато се налага, психотерапията се комбинира с медикаментозно лечение.

Емоционалните проблеми могат да се проявят като телесни заболявания или симптоми, както и обратното – когато не сме физически здрави, болестта се отразява на психическото ни състояние.
Някои хора идват на терапия, защото търсят по-задълбочено опознаване на себе си. Имат желание да разберат защо реагират по даден начин и да установят в каква степен имат контрол над емоциите си и това “изследване” може да е обвързано с цели в личен или професионален план.

Съществуват различни видове психотерапевтични методи. Терапевтът може да ползва един или няколко подхода. Всяка перспектива служи като ориентир при разбирането на пациента, неговите проблеми и възможните решения. Видът психотерапия зависи от няколко фактора: освен теоретичната подготовка на Вашия терапевт, има значение кое е подходящо за Вас самия, както и конкретната индивидуална ситуация.

Кога детето може да има нужда от психотерапевт?                                                      

Ако наблюдавате апатия, липса на желание и интерес към любими занимания; необоснована агресия; прекомерна трудност при отделяне от родителите и нежелание да общува с другите деца; безсъние; нощно напикаване (при големи деца); хронични продължителни проблеми с храненето - неконтролируем глад; липса на апетит; много често боледуване и други. Всички изброени симптоми служат по-скоро като ориентир. В действителност нещата са индивидуални и не се разглеждат извън контекст или като една изолирана ситуация.                       

Добре е да знаете, че понякога, ако родителят се консултира с психотерапевт и промени нещо в семейната среда и отношението си, детето също се променя.

Съществуват различни предубеждения спрямо психотерапията, ето някои от тях:
 Хората, които ходят на терапия са слаби; терапията е само за хора със сериозни проблеми.
 В повечето случаи успяваме да се справим сами. Тук обаче идва въпросът –Какво ни струва това?
 Някои смятат, че трябва да имаш диагноза за психично заболяване или да си в изключително сериозна житейска ситуация, за да потърсиш терапия.
 За съжаление емоционалните или когнитивни проблеми се възприемат често като морален провал или слабост на характера. От една страна ако не можеш сам да преодолееш проблемите си, се тълкува като слабост и по този начин терапията е стигматизирана като решение за слабаци, а от друга страна, отлагането само задълбочава проблемите и ги прави по-трудни за разрешаване.
 Реално нещата са тъкмо обратното - когато търсим решение на проблемите си, означава че взимаме мерки, а това със сигурност показва повече сила, отколкото пасивното боксуване и чакане проблемите да се решат сами.

Психологът ще каже, че проблемите ми се дължат на отношенията с родителите ми в детството.
 От една страна психотерапията изследва миналия опит на пациента, което включва и детските преживявания, както и значими събития в живота. Такава информация може да помогне на вас и терапевта Ви да разберете защо реагирате по определен начин, както и чувствата, стратегиите за справяне или навиците, които сте си създали. Причината да се разглежда миналото е свързана с разбирането на настоящето и правенето на позитивни промени в бъдещето.
 В някои случаи Вашият терапевт ще се фокусира основно на конкретен проблем или криза, която Ви е накарала да потърсите помощ, без да се налага да се задълбочава в миналото Ви.                                             

Терапевтите насърчават и се опитват да ти кажат колко си добър и способен.
 Повечето терапевти са окуражаващи и емпатични, като някои подходи насърчават това повече от други, но със сигурност това не е универсално правило. Терапевтът провокира и “обучава” пациента. Насърчителните подходи са добри за телевизионни предавания, но не винаги добри за постигане на резултати.

Терапията е нещо като житейски опит.

Често се твърди, че в терапията се преповтарят неща, които човек знае по принцип и са нещо като житейски опит. Житейският опит е мъдрост, която може да се отнася до всеки, но терапията дава “инсайт” (осъзнаване), който е мъдрост, отнасяща се до теб самия и е индивидуална. Терапията предоставя възможност да се фокусираш върху собствените си нужди и потребности с подкрепата на терапевта, който те съпровожда в постигането на целите, които Ти си поставяш.          

Терапията е ненужна, когато имаш приятели, с които можеш да поговориш.
 В нашата култура често се смята, че добър приятел или близък роднина може да свърши същата, даже и по-добра работа от психолог. Социалната подкрепа е важна за всеки, особено когато сме в трудна ситуация. Приятелите дават любов, опора и съвети, които са незаменими, но психотерапията е нещо много различно от взаимоотношенията с близките хора.
 Терапевтите са професионалисти, които прекарват години в обучение, тренинги, лична терапия и практика във връзка с диагностиката и лечението на емоционални, когнитивни, поведенчески или отношенчески проблеми.
 От друга страна в живота обикновено отношенията са реципрочни. Приятелите дискутират проблемите си двустранно. Когато сте на терапия, се обсъждат само Вашите проблеми. В терапия може да се сподели абсолютно всичко, докато с приятелите понякога имаме известна цензура, защото не искаме да ги обидим или да се покажем в лоша светлина. С други думи в приятелските взаимоотношения има чувства и много силен субективен елемент. И не на последно място, терапията е конфиденциална.                                              

Трябва да ходите на психотерапия цял живот или много години.

Всеки има собствена скорост в психотерапията и няма формула за това колко време е необходимо. Целта на психотерапевта Ви е не да Ви задържи завинаги, а по-скоро да помогне да се справяте по-добре сам и да се чувствате комфортно с решенията, които взимате.

Терапевтът може да помогне, само ако е преживял същото нещо.

Хората, които изпитват болка, независимо от естеството, искат да знаят, че някой ги разбира.
 Споделянето на еднакъв опит е само един от начините да разберем някого. Тренингът, клиничният опит и личният опит със същите чувства или конфликти в различен контекст помагат на терапевтите да разбират хората. Всеки терапевт е различен и ако не се чувствате добре с един, можете да потърсите друг.
 Терапевтът ще Ви помогне да опознаете себе си, да откриете причините за реакциите Ви в различни ситуации, и в крайна сметка Вие сами ще се справите с проблема и ще откриете Вашия уникален начин да бъдете щастливи.

Няма нищо по-естествено от това да искаш да живееш по-добър живот.