На 29 март се проведе поредното издание от традиционната инициатива на Университетска болница „Лозенец“ Клинични дни. Събитието беше посветено на Световния ден за борба с рака на дебелото черво – 31 март, на тема „Новости на колоректалния карцином“. Симпозиумът бе организиран  съвместно с Българското дружество по колопроктология, а целта е повишаване на квалификацията на практикуващите лекари от всички специалности, имащи досег с колоректалния карцином. Съгласно утвърдената международна практика за отбелязване на Световния ден за борба с колоректалния карцином, всички участници във форума бяха призовани да бъдат облечени в синьо. Това е цветът, символ на болестта.

Научното събитие беше открито от директора на болницата д-р Христо Стоянов и доц. д-р Олег Чолаков. „Ще се върна две години назад, когато започнахме да работим с д-р Герасим Темелков. По негова инициатива се направи Центърът за превенция и лечение на рака на дебелото черво в болница „Лозенец“. Беше изградена и интернет платформата, въведоха се и скринингови програми, с каквито се работи и в Германия. Не бива да пропускаме и Центъра за психологична помощ, който върши наистина много важна работа. Искам да благодаря на всички, които активно, със сърце и душа, се занимават с това социално-значимо заболяване“, заяви д-р Стоянов.

Във форума лекции представиха утвърдени специалисти от Отделението по гастроентерология – д-р Герасим Темелков, д-р Бисима Султани, от Отделението по образна диагностика- д-р Даяна Янкова-Пушкарова,  психолози от Центъра за психологична помощ – Здравка Анина и Любомир Драганов, Клиниката по хирургия – д-р Драгомир Дарданов. Те представиха съвременни аспекти, свързани със заболяването. Участваха и гост-лектори от Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – д-р Виолетка Маринова, чиято лекция бе посветена на „Иновативни възможности за лекарствено лечение на колоректалния карцином“. Специален гост на събитието бе известният хирург д-р Ставрос Антониу, от Солу, Гърция, председател на  Комитета за гайдлайни на Европейското дружество по ендоскопска хирургия, който представи лекция за пълната мезоколична ексцизия при карцином на дясната част на колона.

В специална сесия специализиращи лекари по гастроентерология от Болница Лозенец представиха интересни клинични случаи. Осъществи се ползотворна дискусия, изключително полезна за младите лекари и студентите.

Ракът на дебелото черво изисква по-засилено внимание както от страната на обществото, така и на здравните институции, тъй като се превръща във все по-често срещано заболяване. „Това заболяване засяга повече от един аспект на нашия живот и неговата сянка пада върху цялото наше общество. По официални данни на Европейската гастроентерологична общност от 2020 г. насам ракът на дебелото черво е карцином номер 1 при мъжката популация. Все още в българската литература се смята, че той е на трето място сред карциномите, което далеч не е вярно. През последните пет години честотата на това заболяване нараства с неимоверни темпове, като изпревари ракът на белия дроб и на простатата. Не бих бил учуден, ако към днешна дата колоректалният карцином е най-често срещаният и при двата пола“, обяви д-р Герасим Темелков.

Тези стряскащи данни показват, че е наложително да се предприеме много по-сериозна дейност за информиране на обществото с цел превенция и ранно откриване. Всеки 9 от 10 случая на колоректален карцином могат да са успешно лечими, когато са открити рано. Пример е ракът на шийката на матката, който преди 20 години бе сред най-страшните и често срещани диагнози. Към момента неговата честота е намаляла с над 300%, което се дължи добрата информираност на обществото, на здравната култура на жените и на добрата работа на гинеколозите.

През 2019 г. е направено проучване в 31 европейски държави, от което е установено, че новите случаи на рак на дебелото черво са над 600 000 и тази болест е била причина за над 307 000 смъртни случая. Само за 2019 г. Европейският съюз е платил над 25 милиарда за диагностика и лечение на гастроинтестинални карциноми, като над 60% от тази сума се дължи на рака на дебелото черво, като това са само директните разходи. Уви, в България не се води национална статистика за това заболяване и не разполагаме с официални данни. Основните фактори, които водят до притеснителното показване на случаите, са надномерното тегло, тютюнопушенето и алкохолната консумация. Същевременно, дълго време болестта може да се развива безсимптомно или с мними симптоми – загуба на тегло, липса на апетит, коремна болка.

Затова е изключително важно да се приложи мултидисциплинарен подход. Крещяща е нуждата от национална скринингова програма, която да бъде подкрепена от НЗОК и Министерството на здравеопазването, както и от обучение на лекарите от различни специалности – лични лекари, радиолози, психолози, ендокринолози. Когато ендокринолог установи метаболитен синдром, е добър подход да насочи пациента към скринингова програма за колоректален карцином. Семейните лекари също трябва да бъдат обучени и информирани и да насочват пациентите си. Наложителна е координацията между различните лечебни заведения, за да могат да насочват хората към най-правилното място. Нужна е и активна психосоциална помощ.

Съществуват различни скринингови методи, но златен стандарт в превенцията и диагностиката на колоректалния карцином е ендоскопията. Специалистите уточняват, че туморните маркери не са скринингов метод. „Високата чувствителност и специфичност – повече от 95% от случаите, поставят ендоскопията на първо място. Налична е и възможността за прилагане на високорезолюционни техники, с които се постига адекватно детайлизиране на лезиите. Да, ендоскопията изисква подготовка и в голям процент от случаите и анестезия. Важно е да се уточни – ако пациентът има направено ендоскопско изследване, но след това се появи някаква симптоматика, не означава, че не трябва да му се назначи отново такова. При ендоскопията е изключително важно качеството на провеждането на изследването“, обясни д-р Бисима Султани.

Според американските стандарти всички, навършили 50 години, подлежат на скринингово изследване, за предпочитане ендскопско. Пациенти, които имат кръвен родственик с рак на дебелото черво, е препоръчително да направят скрининг на 40-годишна възраст или 10 години преди откриването на тумора на родственика. При някои синдроми скринингът е препоръчително да започне още в детска възраст.

Д-р Янкова-Пушкарова от Клиниката по Образна диагностика представи изключително актуален доклад за магнитнорезонансно стадиране на ректалния карцином. Отбеляза се, че всички пациенти с хистологично верифициран рак на правото черво подлежат на магнитен резонанс с оглед определяне на правилното комплексно лечение – лъчелечение, химиотерапия, хирургия и тяхната последователност. В дискусията се включиха хирурзи, гастроентеролози, специализти по медицинска онкология.

Д-р Ставрос Антониу от Университетската болница в Солун запозна аудиторията с концепцията за пълната мезоколична ексцизия при тумори в дясната част на дебелото черво. Представиха се оперативно-технически аспекти, подходът към лимфните възли и хранещите кръвоносни съдове. Демонстрира се предимството на лапароскоската хирургия при тези тумори. Докладът беше информативен и особено полезен за специализиращите лекари и студентите.

В следващата лекция посветена на съвременните аспекти в хирургията на рака на правото черво, Д-р Драгомир Дарданов от Клиниката по хирургия представи проблема с ректалните анастомози. Едно от най-тежките усложнения в ректалната хирургия е изпускането на чревната анастомоза с развитието на перитонит и висок процент на смъртност. Акцентира се върху методите за профилактика и предсказване на това усложнение, както и най-новия момент с използването на изкуствен интелект в помощ на хирурга.

Д-р Виолетка Маринова от Клиниката по Медицинска онкология на УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, София изнесе най-новите акценти от възможностите за лекарствено лечение на метастатичния колоректален карцином. Наред с новите прицелни терапии, базирани на генетично изследване на индивидуалния тумор, се демонстрираха положителни резултати от приложението на имунотерапията, която е достъпна за болните в България. Набелязаха се и тенденциите за бъдещи иновативни терапии, като тези насочени срещу HER -2 рецептора по подобие на лечението на рака на гърдата.

В последната лекция от научната програма екип на Психологичния център на Болница Лозенец – Здравка Анина и Любомир Драганов по един особено интерактивен и завладяващ аудиторията начин показаха как се осъществява психологичното консултиране на болните с колоректален карцином. Това предизвика жива дискусия – доказателство за нуждата от психологична подкрепа на болните при тяхната среща с болестта и нейното лечение. Колегите от други лечебни заведения изразиха задоволството си, че лекарите в болница „Лозенец“ имат възможност да лекуват комплексно пациентите си и предлагат както соматична, така и душевна помощ.

Една от най-интересните сесии беше докладване на клинични случаи от специализанти по гастроентерология. В обсъждането се включиха освен гастроентеролози, така и хирурзи, онколози и др. Това беше информативно и полезно за студентите по медицина.

Всички участници в симпозиума по повод международния ден за борба с рака на дебелото черво – 31 март бяха облечени в нюанси на синьото и в 12.30 ч. пуснаха балони в двора на болницата – символ на съпричастност към боледуващите и с надежда за повече излекувани.

В заключение се каза, че престоят следващи симпозиуми по темата с нови гости и участници от България и света.