Как да изградим по-добра връзка със себе си

Въпросът за изграждането на по-добра връзка със себе си вече предполага, че такава връзка или липсва, или е частично прекъсната. Тази липса не е непременно дълбока, но може да се проявява в различни житейски аспекти – например в усещането за празнота, липса на желание, механичност на действията или в трудността да обясним собствените си поведения. Може да ни се струва, че определени наши аспекти не се развиват, без да знаем защо. Или просто да живеем с усещането, че нещо липсва… но да не знаем какво.

В подобни моменти се сблъскваме не само с откъснатост от себе си, но и със затруднение да разпознаем какво наистина искаме, чувстваме, преживяваме. Понякога разказваме за себе си истории, в които „Аз“ почти липсва – не казваме „Аз избрах“, а „Така се случи“; не „Аз чувствам“, а „Не знам как да се чувствам“. Това не е просто езикова форма – то отразява състоянието на връзката между Аз и Мен.

Каква е историята зад това?

Част от отговора се крие в миналото ни. Всеки от нас носи уникална история на отношението към себе си, която в ключови етапи е силно повлияна от начина, по който другите са се държали с нас – особено в ранното ни развитие.

Както научаваме езика от другите, така от тях усвояваме и отношението към себе си: чрез думи, чрез погледи, чрез грижата, която сме получили (или не сме). Това отношение постепенно се превръща във вътрешен глас – онзи, който ни води, критикува или успокоява.

С времето обаче този вътрешен глас може да стане прекалено фиксиран и да ни вкара в капан от самовъзприятия, които вече не ни служат. Механизмите за справяне, които някога са били креативни начини да избегнем болката, сега може да ни ограничават. Те заглушават потребности, поддържат компромисен вътрешен мир – но за сметка на нашата автентичност и развитие.

Ние не сме едно цяло

Човек често се преживява като съставен от различни аспекти, роли и състояния – понякога хармонични, друг път в конфликт. Едно желание може да изглежда застрашително за друго. В този вътрешен конфликт естествен отговор е да се откъснем от някой аспект на себе си – за да запазим целостта на образа си, но на цената на вътрешна загуба.

С времето този „откъснат“ аспект може да започне да се усеща като чужд – дори да го проектираме върху друг човек.

Какво помага?

Психотерапията помага именно тук – не като дава съвети, а като пространство, в което можем да възстановим връзката със себе си. Там можем да чуем и приемем онези вътрешни гласове, които сме заглушили.

В терапията може да се случи преобръщане на отношението – не просто разбиране, а приемащо присъствие със самите нас. Когато станем достатъчно добри със себе си – приемащи, разбиращи, грижовни – вътрешният „друг“ престава да бъде обвиняващ, засрамващ или враждебен. Тогава вече можем да си зададем въпроса:

„От какво наистина имам нужда?“

… и да изчакаме отговора, без да бързаме. Да се чуем. Да се доверим.

Връзката със себе си е жива

Изграждането на връзка със себе си не е еднократен акт. То е жива история, която продължава и днес – и точно затова може да бъде променена.

Автор: Любомир Драганов - Клиничен психолог и психотерапевт в Център за психологична помощ към УМБАЛ "Лозенец".