Как да отглеждаме емоционално интелигентни деца

Емоционалната интелигентност е ключова за функционирането ни като хора. Тя не е модерно понятие, а базисно умение, свързано със способността ни да разбираме собствените си емоции и тези на другите, да съпреживяваме и да регулираме поведението си в съответствие с тях.

Емоционалната интелигентност се развива още от най-ранна детска възраст в общуването с обгрижващите възрастни и родителите. Именно тези ранни взаимодействия изграждат вътрешният свят на детето и влияят на начина, по който по-късно то ще се справя с напрежението, конфликтите и близосттта.  Емоционалната интелигентност има пряка връзка с агресивното поведение, липсата на състрадателност и безучастността към страданието на другите – поведения, които ежедневно се тиражират в медийното пространство.

От теоретична гледна точка емоционалната интелигентност е свързана с концепциите за ментализацията, сигурната привързаност, както и с идеите за „удържането“ и „достатъчно добрият родител“, разглеждани от някои психоаналитични автори.

В днешно време, когато в обществото и социалните мрежи се репликират множество неуважителни и насилствени поведения, родителите често си задават въпроса как да предпазят детето си от вредното влияние на определени среди. Един от начините е чрез развитие на емоционална интелигентност.

Основата на умението ни да изграждаме здравословни взаимоотношения е пряко свързана с израстването в спокойна среда, в която има предвидимост, зачитане и пространство за разговор за емоционалните преживявания. Само при такива условия детето може да изследва вътрешния си свят, да разбира своите емоции, да поставя граници и по-късно да се учи да разрешава конфликти.

Развитата емоционална интелигентност практически е способността ни да бъдем в постоянен контакт със себе си: да разпознаваме кога сме уплашени, тъжни или се чувстваме в опасност, както и да знаем как да се погрижим за себе си. Същевременно тя предполага и умението да разбираме какво се случва с другия човек срещу нас – как се чувства и какво стои в основата на поведението му.

Няма универсална рецепта, но в най-общ план е необходимо децата да израстват в постоянна, сигурна и спокойна среда, в която има наличен, емоционално ангажиран възрастен. Ключов фактор тук е качествената комуникация.

Това означава поставяне на ясни граници и назоваване на емоциите на детето без омаловажаване. Последователността в правилата и изискванията дава на детето усещането за сигурност. Изключително важно е възрастният да умее да слуша детето и да назовава неговите емоции. Зачитането на емоциите, съчетано с регулиране на поведението, създава възможност за рефлексия върху вътрешния свят и за изграждане на саморегулацията.

Обективни пречки в този процес често са трудността на родителя да разбере смисъла на границите или убеждението, че детето трябва да получава всичко, което пожелае. Даване на прекомерна власт натоварва детето с отговорност, която е непосилна за неговата възраст.

Друга честа пречка е нарушената способност на родителя да регулира собствените си емоции – вследствие на изтощение, стрес или натрупана умора. В такива моменти „шумът“ на собствената емоционалност пречи на родителя да разпознае преживяването на детето и неговата емоция буквално „наводнява“ детето. Начинът, по който родителят се справя със своите емоции, се повтаря и от детето.

Травматични и неблагоприятни житейски събития също могат да доведат до дистанциране от емоциите - и при родители и при деца, което още веднъж подчертава значението на спокойната и предвидима среда. 

Детето разбира какво преживява, когато възрастният успее да назове и валидизира неговите емоции, без да ги омаловажава или да внушава, че са „грешни“ или „недопустими“. Фрази като „не е страшно“ или „не се ядосвай“, макар и добронамерени, често противоречат на реалното преживяване и объркват детето. Когато се използват системно, те изпращат послание, че емоциите нямат значение или са срамни.

Способността на родителя за емоционална регулация е ключова. Тя определя как той разбира собствените си емоции, как реагира на поведението на детето и как рефлектира върху случващото се. Начинът, по който се справяме с гняв, разочарование и уязвимост, е ценна отправна точка в отглеждането на емоционално интелигентно дете.

Децата разбират живота на възрастните чрез играта. Тя е своеобразна „емоционална лаборатория“, в която детето се учи да разпознава и контролира емоциите си, да взима решения и да разбира себе си и другите.

Важно е възрастният да присъства - без да се намесва прекомерно. Така може да се ориентира какво се разиграва във вътрешния свят на детето и чрез разговор да му помогне да се свърже със своите преживявания и да започне да ги разпознава.

Всички тези препоръки са ценни, но на практика, в силно емоционални ситуации, може да се окаже трудно да бъдат приложени. Тогава може да е необходима външна помощ, за да се задейства по-дълбок и трансформиращ процес.

В рамките на психологичното консултиране и терапия човек може да започне работа върху собствената си емоционална регулация и така да направи дългосрочна инвестиция в следващото поколение. Това е път към отглеждане на деца, които са устойчиви, проявяват самоуважение, съпричастност и умеят да изграждат здрави връзки.

Текстът е подготвен от Здравка Анина, Клиничен психолог в Центъра за психологична помощ към УМБАЛ "Лозенец". Ако темата ви засяга лично и търсите професионална подкрепа, може да запишете час за консултация ТУК.